Най-добро ръководство за Мекотели

Най-добро ръководство за Мекотели

Blog Article

Двучерупчестите са снабдени и с мускулесто стъпало, което при много видове, като миди, се използва за закрепване на телата им към субстрата или за вкопаване в пясъка.

Езерата и реките също са склонни към въвеждане на инвазивни видове, особено мекотели, които пътуват прикачени към международни морски кораби.

Коремоногите и двучерупчестите може да са най-разпространените мекотели, но главоногите (семейството, което включва октоподи , калмари и сепии ) са най-напредналите. Тези морски безгръбначни имат удивително сложна нервна система, която им позволява да се занимават със сложен камуфлаж и дори да демонстрират поведение, насочено към решаване на проблеми – например, известно е, че октоподите бягат от резервоарите си в лаборатории, мляскат по студения под и се качват в друг резервоар, съдържащ вкусни двучерупчести.

Те са безгръбначни и нямат вътрешен скелет. Черупката на мидите се състои от две половинки черупки. В случая с морския охлюв той се състои от една част черупка, която отчасти е с капаче, което се затваря, когато охлювът се оттегли в къщата си.

Да направим едно последно гмуркане. Над Лембе се спуска полумрак. Пред теб две малки рибки хвърлят хайвер.

Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – мекотели включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани консуматори на октоподи.

Изглед Направи сметка Најава Лични алатки Направи сметка

Стриди: малките ларви на стридите се поставят върху варовик, който е чудесен дом за тях. Веднъж установили се в този варовик, ларвите образуват черупка. След една година те се поставят в телени мрежи в морето, което е богато на хранителни вещества.

Репродуктивниот систем кај разделно-половите е просто изграден, за разлика од тој кај хермафродитите, кој е со посложена градба.

Белиот дроб кај копнените мекотели е составен од дел на внатрешната површина на мантијната празнина, во овој случај белодробна празнина, која е богата со крвни садови.

Мекотелите са голяма и добре обособена в морфологично отношение група безгръбначни животни. По-важните и характерни белези, отличаващи типа от други, са:

От задните слюнчени жлези на малките австралийски октоподи са изолирани токсин от недържавна природа - макулотоксин. Въвеждането на макулотоксин в животните причинява тяхната бърза смърт. Може да се счита за един от компонентите на Яда Осминов.

Хитоните , известни също като полиплакофори, са плоски мекотели, подобни на плужеци, с варовити плочи, покриващи горната повърхност на телата им; те живеят в приливни води покрай скалисти брегове по целия свят.

Друг вид гастроподи, мурекс, бил одгледуван од античките Грци поради неговата боја, позната како „царска виолетова“, а наметките на некои владетели биле плетени од долги нишки што ги излачувал бивалвниот вид